Пациенти отказват лечение след инфаркт - 24chasa.bg
С Д-р Стефан Константинов министър на здравеопазването разговаря ИЛИЯНА АНГЕЛОВА
- Д-р Константинов, два случая на усложнения след коронарография повишиха напрежението между пациенти и лекари през последните седмици. Как ще коментирате?
- Коронарографията е модерен метод за лечение и диагностика. Като всяка медицинска дейност и тук има странични ефекти, до които може да се стигне независимо колко е добър изпълнителят. Вече има пациенти с инфаркт, които отказват да им се направи коронарография. За това ми съобщи познат кардиолог. Това е ефектът, когато нещата се генерализират от един случай, без да се намери персонална отговорност. Всяка операция крие риск. Може да се умре и от апандисит или цезарово сечение и статистиките го доказват. Не само в България, но и в чужбина. При нас въпросът е доколко процедурата е показана.
Хипократовата клетва започва с “Не вреди”. Лекарят винаги трябва да си направи сметка дали ще помогне със своите действия. Ако вероятността да навреди е по-голяма от тази да помогне, просто не трябва да го прави.
- Нещата се генерализират, защото след толкова изнесени факти и дебати в медиите не става ясно кой къде е сбъркал… Хората се опасяват, че няма да се потърси отговорност.
- Говорим за конкретни случаи. Прочетох много подробно документацията - заключенията на медицинския одит и обясненията на болницата. Определено случаят от Варна (ръката на 42-годишния Милко Михалев бе отрязана след коронарография - бел. авт.)не е приключил. Установят ли се виновните, ще бъдат наказани.
Случаят в Пловдив е по-различен. Многократно са правени опити да се помогне на човека (Манчо Гълъбов, който почина от сепсис, развил се на мястото, където е правена коронарография - бел. авт.).Това е пример за онази статистика, за която говорих - че риск има при всяка манипулация. Това, че имаме трима пациенти с усложнения в годината, не значи, че трябва далишим други хора от коронарография, която е животоспасяваща. Затова е информираното съгласие - да се изяснят рисковете на човека, да му се обясни какво може да стане. Добрият лекар разпитва и обяснява. Когато това стане, пациентите лесно могат да вземат решение и не са така настроени срещу лекарската гилдия.
- Чудесно, но знаем как обикновено се подписва информираното съгласие. Пациентът се превива от болки, а му тикват да подпише 4-5 ситно изписани листа.
- Ситуациите са различни. Пациентите имат право да четат какво подписват и да разпитат лекаря.
- Другото съмнение, което се появи след двете пациентски истории, е дали лекарите, които правят коронарографии, са достатъчно квалифицирани. За да обяснят рисковете, те трябва да ги осъзнават.
- Това, което зависи от министерството, е да направи стандарти. Бяхме критикувани, че въведохме ограничения за манипулациите, което попречи клиниките да се превръщат в печатници на пари. Все пак има някакво разумно време, за което трябва да се прави манипулацията. А не на всеки 10 мин. да се отчита по една. Основната роля се пада на съсловните организации. Лекарският съюз по закон е организацията, която трябва да организира и проверява обучението на медиците.
- Имаше съмнения, че частни катетеризационни лаборатории събират хора по селата и ги карат организирано “на лекар”.
- Имаше много ясен доклад на агенция “Медицински одит”, заради който ние променихме стандартите, но имаше протести. Докладът ясно показваше, че в определени селища в точно определен час голяма част от населението се разболява от определена болест. Такива “случайности” не може да има. Все едно в града половината хора да спечелят петици от тотото. Всеки ще си помисли, че е нагласена работа.
Нека да минем от конкретните случаи към политиката. Трябва да си отговорим от колко такива катетеризационни лаборатории са достатъчни за малка страна като България, а също и да гарантираме, че те ще са равномерно разпределени из страната и в тях ще има качество за пациента. Т.е. никоя клиника няма да е притисната, за да се налага да търси повече пациенти, а ще си има достатъчно работа.
Практиката показва, че когато такива центрове продължават да нарастват, държавата реагира по един стандартен начин. Намалява тотално цените на всичко, което невинаги е добре. Не е лошо да има конкуренция, но сега се прави така: някой взема помещение, купува апарат, сключва договори и идва в министерството, а ние нямаме никакъв механизъм да откажем разкриването на нова болница. След което собственикът отива в здравната каса и тя също няма абсолютно никакъв механизъм да откаже договор. Наистина всички букви на закона са изпълнени. Естествено, там, където има пари, има и интереси. Нароиха се лаборатории, което виждате докъде води в крайна сметка. Това са сгрешените постановки в политиката, които министерството има амбицията да променя.
Следващото нещо е контролът. Той трябва да се извършва в реално време. Затова правим електронни регистри. В момента се довършва онлайн регистърът на кардиолозите и той съвсем скоро ще бъде задължителен. Всеки, който има електронен подпис, може още сега да провери тестовата версия.
- Как ще ви ориентира този регистър?
- След като се качат данните, ще се вижда дали някъде има извънредно струпване на пациенти. Чисто статистически могат да се проверяват серияот пациенти.
Броят на инфарктите в България е ясен, на болните също - има световни статистики. Ако се отклоняваме значително от общите данни, значи има проблем в България.
- Пациентът от Пловдив, който почина след коронарография, имаше сепсис. Защо у нас се отчитат толкова малко вътреболнични инфекции?
- Доклад на СЗО казва, че средно по света те са 8,7%. Въпросът е, че лечебните заведения са подозрителни и донякъде с право, когато им искаме данни за такива инфекции. Ако кажат реалното число, те се страхуват, че ще има санкции. Затова е важно да не залагаме санкции, а да следим реалната ситуация. Ако имаме само 2% инфекции, това би значело, че нашето здравеопазване е прекрасно и недостижимо. Но как да вземем решения по ненадеждна информация?
Става дума обаче за практики и манталитет, насаждани с години. Трудно ни е да си признаем, че имаме проблем. Ако в една клиника има вътреболнична инфекция, това не значи, че тя работи лошо. Навремето на Инфекциозна болница имаше голяма табела с указания да не се изнася информация. Да не станем пред света за резил, че ние имаме инфекциозни болести. Това мислене си продължава.
- Как според вас трябва да се изплащат обезщетения на пациенти?
- Болниците нямат застраховки, лекарите могат да сключват индивидуални. При инциденти от тях могат да се изплащат обезщетения. Създаването на фонд е сложен въпрос. Кой ще даде парите? Ако те са част от бюджета за здравеопазване, то той в момента е крайно оскъден и аз не съм склонен да подкрепя такъв текст. Тези пари ще отидат за съдебни разходи, не за здраве.
- Заработиха ли нощните кабинети, които трябва да отменят джипитата извън работното им време?
- Тази година здравеопазването епо-добро от миналата година, под това се подписвам с двете си ръце. Независимо какво казват някои, дежурните кабинети си работят в градовете и оттам минава голям поток хора. Паралелно с това работи и системата на спешната помощ. Джипито по телефона може да даде само кратки съвети и обикновено казва къде да се отиде на преглед.
Д-р Константинов е министър на здравеопазването от 6 октомври 2010 г.
От януари 2009 г. до заемането на поста министър е зам.-председател на УС на Българския лекарски съюз, член на Съвета на директорите на МБАЛ “Н. Василиев”, Кюстендил
От 2002 г. до октомври 2010 г. е лекар в отделението по акушерство и гинекология в МБАЛ “Н. Василиев”, Кюстендил
През 1989 г. завършва медицина във ВМИ София (Медицинска академия)
Источник:
